дезавуирам

дезавуирам (български)

дезавуирам

Сегашно време	де·за·ву·и·рам
Мин. св. време	де·за·ву·и·рах
Мин. несв. време	де·за·ву·и·рах
Повел. наклонение	де·за·ву·и·рай
Мин. страд. причастие	де·за·ву·и·ран
Мин. деят. св. причастие	де·за·ву·и·рал
Мин. деят. несв. причастие	де·за·ву·и·рал
Сегашно деят. причастие	де·за·ву·и·ращ
Деепричастие	де·за·ву·и·рай·ки
Всички форми
[редактиране]

Глагол, тип 186, несвършен и свършен вид

(класификация — ?)

1. Обявявам някого за лишен от доверие и пълномощие.

Синоними

не удостоявам, отричам, не признавам, заобикалям, отминавам

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]