Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/дезавуирам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола дезавуирам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице де·за·ву·и·рам де·за·ву·и·ра·ме
2 лице де·за·ву·и·раш де·за·ву·и·ра·те
3 лице де·за·ву·и·ра де·за·ву·и·рат


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице де·за·ву·и·рах де·за·ву·и·рах·ме
2 лице де·за·ву·и·ра де·за·ву·и·рах·те
3 лице де·за·ву·и·ра де·за·ву·и·ра·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице де·за·ву·и·рах де·за·ву·и·рах·ме
2 лице де·за·ву·и·ра·ше де·за·ву·и·рах·те
3 лице де·за·ву·и·ра·ше де·за·ву·и·ра·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице дезавуирал съм дезавуирала съм дезавуирало съм дезавуирали сме
2 лице дезавуирал си дезавуирала си дезавуирало си дезавуирали сте
3 лице дезавуирал е дезавуирала е дезавуирало е дезавуирали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях дезавуирал бях дезавуирала бях дезавуирало бяхме дезавуирали
2 лице беше дезавуирал беше дезавуирала беше дезавуирало бяхте дезавуирали
3 лице беше дезавуирал беше дезавуирала беше дезавуирало бяха дезавуирали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще дезавуирам ще дезавуираме
2 лице ще дезавуираш ще дезавуирате
3 лице ще дезавуира ще дезавуират


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм дезавуирал ще съм дезавуирала ще съм дезавуирало ще сме дезавуирали
2 лице ще си дезавуирал ще си дезавуирала ще си дезавуирало ще сте дезавуирали
3 лице ще е дезавуирал ще е дезавуирала ще е дезавуирало ще са дезавуирали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да дезавуирам щяхме да дезавуираме
2 лице щеше да дезавуираш щяхте да дезавуирате
3 лице щеше да дезавуира щяха да дезавуират


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм дезавуирал щях да съм дезавуирала щях да съм дезавуирало щяхме да сме дезавуирали
2 лице щеше да си дезавуирал щеше да си дезавуирала щеше да си дезавуирало щяхте да сте дезавуирали
3 лице щеше да е дезавуирал щеше да е дезавуирала щеше да е дезавуирало щяха да са дезавуирали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице дезавуирал съм дезавуирала съм дезавуирало съм дезавуирали сме
2 лице дезавуирал си дезавуирала си дезавуирало си дезавуирали сте
3 лице дезавуирал (е) дезавуирала (е) дезавуирало (е) дезавуирали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице дезавуирал съм дезавуирала съм дезавуирало съм дезавуирали сме
2 лице дезавуирал си дезавуирала си дезавуирало си дезавуирали сте
3 лице дезавуирал (е) дезавуирала (е) дезавуирало (е) дезавуирали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм дезавуирал била съм дезавуирала било съм дезавуирало били сме дезавуирали
2 лице бил си дезавуирал била си дезавуирала било си дезавуирало били сте дезавуирали
3 лице бил (е) дезавуирал била (е) дезавуирала било (е) дезавуирало били (са) дезавуирали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да дезавуирам щяла съм да дезавуирам щяло съм да дезавуирам щели сме да дезавуираме
2 лице щял си да дезавуираш щяла си да дезавуираш щяло си да дезавуираш щели сте да дезавуирате
3 лице щял (е) да дезавуира щяла (е) да дезавуира щяло (е) да дезавуира щели (са) да дезавуират


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм дезавуирал щяла съм да съм дезавуирала щяло съм да съм дезавуирало щели сме да сме дезавуирали
2 лице щял си да си дезавуирал щяла си да си дезавуирала щяло си да си дезавуирало щели сте да сте дезавуирали
3 лице щял (е) да е дезавуирал щяла (е) да е дезавуирала щяло (е) да е дезавуирало щели (са) да са дезавуирали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих дезавуирал бих дезавуирала бих дезавуирало бихме дезавуирали
2 лице би дезавуирал би дезавуирала би дезавуирало бихте дезавуирали
3 лице би дезавуирал би дезавуирала би дезавуирало биха дезавуирали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
де·за·ву·и·рай де·за·ву·и·рай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род де·за·ву·и·ран
непълен член де·за·ву·и·ра·ния
пълен член де·за·ву·и·ра·ни·ят
женски род де·за·ву·и·ра·на
членувано де·за·ву·и·ра·на·та
среден род де·за·ву·и·ра·но
членувано де·за·ву·и·ра·но·то
множествено число де·за·ву·и·ра·ни
членувано де·за·ву·и·ра·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род де·за·ву·и·рал
непълен член де·за·ву·и·ра·лия
пълен член де·за·ву·и·ра·ли·ят
женски род де·за·ву·и·ра·ла
членувано де·за·ву·и·ра·ла·та
среден род де·за·ву·и·ра·ло
членувано де·за·ву·и·ра·ло·то
множествено число де·за·ву·и·ра·ли
членувано де·за·ву·и·ра·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род де·за·ву·и·рал
непълен член де·за·ву·и·ра·лия
пълен член де·за·ву·и·ра·ли·ят
женски род де·за·ву·и·ра·ла
членувано де·за·ву·и·ра·ла·та
среден род де·за·ву·и·ра·ло
членувано де·за·ву·и·ра·ло·то
множествено число де·за·ву·и·ра·ли
членувано де·за·ву·и·ра·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род де·за·ву·и·ращ
непълен член де·за·ву·и·ра·щия
пълен член де·за·ву·и·ра·щи·ят
женски род де·за·ву·и·ра·ща
членувано де·за·ву·и·ра·ща·та
среден род де·за·ву·и·ра·що
членувано де·за·ву·и·ра·що·то
множествено число де·за·ву·и·ра·щи
членувано де·за·ву·и·ра·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

де·за·ву·и·рай·ки