двукратен
двукратен (български)
| ед. ч. | м. р. | двук·ра·тен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | двук·рат·ния | ||
| пълен член | двук·рат·ни·ят | ||
| ж. р. | двук·рат·на | ||
| членувано | двук·рат·на·та | ||
| ср. р. | двук·рат·но | ||
| членувано | двук·рат·но·то | ||
| мн. ч. | двук·рат·ни | ||
| членувано | двук·рат·ни·те | ||
Прилагателно име, тип 79
- Който се извършва, става два пъти или на два пъти
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|