двор

Български

двор ±

ед.ч.		двор
	непълен член	дво·ра
	пълен член	дво·рът
мн.ч.		дво·ро·ве
	членувано	дво·ро·ве·те
бройна форма		дво·ра
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

1. Дворно място, например: двор на къща.

Етимология

старобълг. дворъ: лит. dvaras „имение“, стропрус. dauris, санскр. dvār- „врата“; авест. duuar- „двор, врата“ < ИЕ. dhuor-

Превод

английски: yard, courtyard (en) арабски: محكمة африкаанс: hof белоруски: двор гръцки: δικαστήριο датски: gård, have есперанто: tribunalo естонски: kohus иврит: משפט испански: patio италиански: cortile (it)

немски: der Hof (de) полски: dwór (pl) руски: двор (ru) словашки: dvor (sk) словенски: dvor (sl) сръбски: двор (sr) украински: двiр (uk) унгарски: udvar френски: cour хърватски: dvor (hr) чешки: dvůr (cs)

Производни думи

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.