двор

двор (български)

двор ±

ед.ч.		двор
	непълен член	дво·ра
	пълен член	дво·рът
мн.ч.		дво·ро·ве
	членувано	дво·ро·ве·те
бройна форма		дво·ра
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

1. Дворно място, например: двор на къща.

Етимология

старобълг. дворъ: лит. dvaras „имение“, стропрус. dauris, санскр. dvār- „врата“; авест. duuar- „двор, врата“ < ИЕ. dhuor-

Превод

албански: английски: courtyard (en) арабски: محكمة арменски: [[]] африкаанс: hof белоруски: [[двор#Шаблон:by|двор]] (by) гръцки: δικαστήριο датски: gård, have есперанто: tribunalo естонски: kohus иврит: משפט индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: cortile (it) китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: литовски: [[]]

немски: Hof (de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: dwór (pl) португалски: [[]] румънски: [[]] руски: двор (ru) словашки: dvor (sk) словенски: dvor (sl) сръбски: двор (sr) тайландски: [[]] турски: [[]] украински: двiр (uk) унгарски: udvar фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: dvor (hr) чешки: dvůr (cs) шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

дворища, градина