дар

От Уикиречник

дар (български)

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

  1. Подарък от близък или търсещ близост (разбирай изгода) човек. Бива користен дар - когато даряващият разчита на облаги вследствие на дара си - т.е. дара му е вид "предплата" и "отключване" на облагите; и безкористен - когато даряващият не очаква нищо от обдарявания, а очаква/получава удовлетворение вътре в себе си, или свише.
  2. Дарование - дарба, заложби, даровитост свише. Прим. - "Ех, как хубаво си можел да пееш!" -"Дар ми е това, от Бога."

Етимология

Родна славянска дума, една и съща за всички славянски езици.

Фразеологични изрази

Превод

  • английски: gift(en)
  • арабски: [[]]
  • арменски: [[]]
  • африкаанс: [[]]
  • белоруски: [[]]
  • гръцки: [[]]
  • датски: [[]]
  • есперанто: [[]]
  • естонски: [[]]
  • иврит: [[]]
  • индонезийски: [[]]
  • ирландски: bronntanas, féirín, bua
  • исландски: [[]]
  • испански: [[]]
  • италиански: regalo
  • китайски: [[]]
  • корейски: [[]]
  • латвийски: [[]]
  • латински: [[]]
  • литовски: [[]]
  • немски: [[]]
  • норвежки: [[]]
  • персийски: [[]]
  • полски: [[]]
  • португалски: [[]]
  • румънски: [[]]
  • руски: дар (ru)
  • словашки: [[]]
  • словенски: [[]]
  • сръбски: [[]]
  • тайландски: [[]]
  • турски: [[]]
  • унгарски: [[]]
  • фински: lahja
  • френски: [[]]
  • холандски: [[]]
  • хърватски: [[]]
  • чешки: dar
  • шведски: gåva
  • японски: [[]]

Синоними

Сродни думи

Виж в Синоними.

Производни думи