да

Български

Частица, тип 191

1. част. Употребява се при отговор за изразяване на утвърждение или съгласие. – Ще дойдеш ли? – Да, ще дойда.
2. За самостоятелен отговор при повикване, с който се изтъква присъствието. – Мария! – Да.
3. В самостоятелна реплика, която означава, че е разрешено да се влезе.
4. За изразяване на несъгласие или възражение. – Ще закъснееш! – Да, ще закъснея – нали все по това време тръгвам..
5. Като въпрос, означаващ „какво“. – Мария! – Да?
6. За свързване на два глагола. — Отивам да видя.
7. За повелителното наклонение. — Да си отиваш!

Етимология

От един и същ произход със съюза да (bg)

Превод

Преводи

албански: po (sq) английски: 1…5: ср. р.; 6:ср. р.; 7: не се използва арабски: نعم арменски: այո африкаанс: ja белоруски: так гръцки: Ναί датски: ja есперанто: jes естонски: jah иврит: כן индонезийски: ya ирландски: tá исландски: já испански: sí италиански: sì (it) китайски: 是的 корейски: 예 латвийски: jā латински: Ita литовски: taip

немски: 1…5:ср. р.; 6: ср. р.; 7: не се използва / auf dass (de de) нидерлански: ja норвежки: ja персийски: آره полски: tak (pl) португалски: sim румънски: da руски: 1…5: ср. р.; 6: не се използва словашки: áno словенски: ja сръбски: да тайски: ใช่ турски: evet унгарски: igen фински: joo френски: 1…5: ср. р.; 6: ср. р.; 7: не се използва / ср. р. + subjonctif хърватски: Da чешки: ano шведски: ja японски: はい

Синоними: така, тъй, нима, така ли