гърне

Български

гърне ±

ед.ч.		гър·не
	членувано	гър·не·то
мн.ч.		гър·не·та
	членувано	гър·не·та·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 65

1. голям глинен съд

Етимология

старобълг. грънъ „котел, леген“ < *gъrnъ „пещ“ (рус. горн) = лат. fornus „пещ“, староинд. ghŗn̩as „жар“ (нулева огласовка от *gorěti „горя“)

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: pot, jar, pipkin арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] [] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: tinaja италиански: giara китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: der Topf норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: ср. р. тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: jarre холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

кюп, делва

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}

, неосновна форма

Oсновна форма

гърна