гъдел

Български

гъдел ±

ед.ч.		гъ·дел
	непълен член	гъ·де·ла
	пълен член	гъ·де·лът
мн.ч.		гъ·де·ли
	членувано	гъ·де·ли·те
бройна форма		гъ·де·ла
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Гъделът е особено раздразнение при докосване на известни места по тялото, обикновено придружавано със смях.

Етимология

Съпоставима със староангл. citelian, старовисоконем. kizzilōn, kuzzilōn (с експресивен преглас i:u) „гъделичкам“, арм. kcem „сърби ме“ (*gidiō) < ИЕ *gid-/*geid-.

Превод

Преводи

английски: tickle (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: Kitzel (de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

слабо място, слабост