гъдел
Облик
гъдел (български)
ед.ч. | гъ·дел | |
---|---|---|
непълен член | гъ·де·ла | |
пълен член | гъ·де·лът | |
мн.ч. | гъ·де·ли | |
членувано | гъ·де·ли·те | |
бройна форма | гъ·де·ла | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Гъделът е особено раздразнение при докосване на известни места по тялото, обикновено придружавано със смях.
Етимология
Съпоставима със староангл. citelian, старовисоконем. kizzilōn, kuzzilōn (с експресивен преглас i:u) „гъделичкам“, арм. kcem „сърби ме“ (*gidiō) < ИЕ *gid-/*geid-.
Фразеологични изрази
Превод
|
Синоними
слабо място, слабост