гурбет
Облик
гурбет (български)
| ед.ч. | гур·бет | |
|---|---|---|
| непълен член | гур·бе·та | |
| пълен член | гур·бе·тът | |
| мн.ч. | гур·бе·ти | |
| членувано | гур·бе·ти·те | |
| бройна форма | гур·бе·та | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Работа в чужбина за печалба или препитание.
Етимология
От араб. през тур. gurbet „чужбина“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|