грънчар

От Уикиречник
Направо към навигацията Направо към търсенето

грънчар (български)

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип

Етимология

старобълг. гръньчарь κεραμεύς (Супр.), образувана от старобълг. гръньць „гърне“. Други старобълг. думи за „грънчар“ са скѫдельникъ κεραμεύς (Зогр., Мар., Асем., Сав. кн., Син. пс.), от скѫдель „съд“ κέραμος (Мар., Асем.), от лат. scandula „керемида“ и кръчагъчии, от кръчагъ κέραμος (Супр.), от тюрк. произход.

Фразеологични изрази

Превод

  • албански:  (sq)
  • английски:  (en)
  • арабски:  (ar)
  • арменски:  (hy)
  • африкаанс:  (af)
  • баски:  (eu)
  • белоруски:  (be)
  • бретонски:  (br)
  • виетнамски:  (vi)
  • грузински:  (ka)
  • гръцки:  (el)
  • датски:  (da)
  • есперанто:  (eo)
  • естонски:  (et)
  • иврит:  (he)
  • индонезийски:  (id)
  • интерлингва:  (ia)
  • ирландски:  (ga)
  • исландски:  (is)
  • испански:  (es)
  • италиански:  (it)
  • каталонски:  (ca)
  • китайски:  (zh)
  • корейски:  (ko)
  • корнийски:  (kw)
  • латвийски:  (lv)
  • латински:  (la)
  • литовски:  (lt)
  • люксембургски:  (lb)
  • малайски:  (ms)
  • маори:  (mi)
  • немски:  (de)
  • норвежки:  (no)
  • персийски:  (fa)
  • полски:  (pl)
  • португалски:  (pt)
  • румънски:  (ro)
  • руски: гончар (ru)
  • самоански:  (sm)
  • сингалски:  (si)
  • словашки:  (sk)
  • словенски:  (sl)
  • сръбски:  (sr)
  • тагалог:  (tl)
  • тайландски:  (th)
  • турски:  (tr)
  • украински:  (uk)
  • унгарски:  (hu)
  • урду:  (ur)
  • фински:  (fi)
  • френски:  (fr)
  • фрисийски:  (fy)
  • хавайски:  (haw)
  • хинди:  (hi)
  • холандски:  (nl)
  • хърватски:  (hr)
  • чешки:  (cs)
  • шведски:  (sv)
  • шотландски:  (sco)
  • японски:  (ja)

Синоними

Сродни думи

Производни думи