гризач

Български

гризач ±

ед.ч.		гри·зач
	непълен член	гри·за·ча
	пълен член	гри·за·чът
мн.ч.		гри·за·чи
	членувано	гри·за·чи·те
бройна форма		гри·за·ча
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

Превод

английски: rodent (en) арабски: [[]] (ar) арменски: [[]] (hy) африкаанс: [[]] (af) белоруски: [[]] (be) гръцки: [[]] (el) датски: gnaver (da) есперанто: ronĝulo (eo) естонски: [[]] (et) иврит: [[]] (he) индонезийски: [[]] (id) ирландски: [[]] (ga) исландски: [[]] (is) испански: roedor м. (es) италиански: roditore (it) китайски: [[]] (zh) корейски: [[]] (ko) латвийски: [[]] (lv) латински: rodens м. (la) литовски: [[]] (lt)

немски: Nagetier (de) ,Nager (de) норвежки: gnager (no) персийски: [[]] (fa) полски: gryzoń (pl) португалски: roedor (pt) румънски: rozător (ro) руски: грызун м. (ru) словашки: hlodavec м. (sk) словенски:glodalec м. (sl) сръбски: глодар м. (sr) тайландски: [[]] (th) турски: [[]] (tr) украински: [[]] (uk) унгарски: rágcsáló (hu) фински: jyrsijä (fi) френски: rongeur м. (fr) холандски: knaagdier (nl) хърватски: glodar (hr) чешки: hlodavec м. (cs) шведски: [[]] (sv) японски: [[]] (ja)