гражданин

Български

гражданин ±

ед.ч.		граж·да·нин
	непълен член	граж·да·ни·на
	пълен член	граж·да·ни·нът
мн.ч.		граж·да·ни
	членувано	граж·да·ни·те
бройна форма		—
звателна форма		граж·да·ни·но

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 18

Статус на личността, която има политически права и активно отношение към политическите процеси

Етимология

старобълг. гражданинъ, калка на гр. πολίτης. Заета в руски вместо исконнорус. горожанин.

Превод

Преводи

английски: citizen (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: ciudadano (es) италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: Bürger (de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: гражданин словашки: [[]] словенски: meščan сръбски: грађанин, држављанин тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: polgár, állampolgár фински: kansalainen френски: citoyen холандски: [[]] хърватски: građanin, državljanin чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• жител, обитател
• поданик, избирател, данъкоплатец