госпожа

Български

госпожа ±

ед.ч.		гос·по·жа
	членувано	гос·по·жа·та
мн.ч.		гос·по·жи
	членувано	гос·по·жи·те
звателна форма		гос·по·жо

Съществително нарицателно име, женски род, тип

Етимология

старобълг. госпожда. Съвр. бълг. форма е заемка от рус. госпожа.

Превод

албански:  (sq) английски:  (en) арабски:  (ar) арменски:  (hy) африкаанс:  (af) баски:  (eu) белоруски: гаспажа (be) бретонски:  (br) виетнамски:  (vi) грузински:  (ka) гръцки:  (el) датски:  (da) есперанто:  (eo) естонски:  (et) иврит:  (he) индонезийски:  (id) интерлингва:  (ia) ирландски:  (ga) исландски:  (is) испански:  (es) италиански: signora (it) каталонски:  (ca) китайски:  (zh) корейски:  (ko) корнийски:  (kw) латвийски:  (lv) латински:  (la) литовски:  (lt) люксембургски:  (lb) малайски:  (ms)

маори:  (mi) немски: Frau (de) норвежки:  (no) персийски:  (fa) полски:  (pl) португалски:  (pt) румънски:  (ro) руски: госпожа (ru) самоански:  (sm) сингалски:  (si) словашки:  (sk) словенски:  (sl) сръбски: госпођа (sr) тагалог:  (tl) тайландски:  (th) турски:  (tr) украински: госпожа (uk) унгарски:  (hu) урду:  (ur) фински:  (fi) френски: madame (fr) фрисийски:  (fy) хавайски:  (haw) хинди:  (hi) холандски:  (nl) хърватски:  (hr) чешки:  (cs) шведски:  (sv) шотландски:  (sco) японски:  (ja)