гнус

Български

гнус ±

ед.ч.		гнус
	непълен член	гну·са
	пълен член	гну·сът
мн.ч.		гну·со·ве
	членувано	гну·со·ве·те
бройна форма		гну·са
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

1. Отвращение, погнуса.

Превод

английски: disgust (en) гръцки: αηδία испански: asco, repugnancia италиански: disgusto, ripugnanza латински: taedium (la) македонски: одвратност (mk)

немски: Ekel (de), Widerlichkeit (de) руски: отвраще́ние турски: iğrençlik (tr) френски: dégoût добавете превод на друг език тук [[]]

Сродни думи

• погнуса, отвращение