гном

гном (български)

гном ±

ед.ч.		гном
	непълен член	гно·ма
	пълен член	гно·мът
мн.ч.		гно·мо·ве
	членувано	гно·мо·ве·те
бройна форма		гно·ма
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

1. В западноевропейската митология — дух с уродлива външност, нисък на ръст, който живее в недрата на земята и планините и пази подземните съкровища.

Фразеологични изрази

{{{ИЗРАЗИ}}}

Превод

английски: gnome, kobold гръцки: νάνος испански: gnomo италиански: gnomo немски: der Gnom, der Erdgeist, der Kobold руски: гном турски: [[]] френски: gnome

Източници

• БАН. Официален правописен речник на българския език. София:Просвета, 2012. с. 212