глоба

глоба (български)

глоба ±

ед.ч.		гло·ба
	членувано	гло·ба·та
мн.ч.		гло·би
	членувано	гло·би·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

Наказание за нарушение, заплащано с парични средства или в натура, според наредбите и законите в една дьржава.

Етимология

старобълг. глоба (ХІІІ в.). Сравни д.-луж. głoba „стойност“, лит. glėbti, glėbiu, globti „обхващам“, латв. glebt, glabt „пазя“, ст.фриз. kleppa „прегръщам“, ср.н.нем. klave „ярем за крави“. Свързана със сглобявам.

Превод

английски: fine (en) испански: multa (es) италиански: multa (it) добавете превод на друг език тук [[]]

немски: die Geldstrafe (de) руски: штраф (ru) турски: cerime, ceza (tr) френски: amende (fr) чешки: pokuta (cs)