глина
Облик
глина (български)
ед.ч. | гли·на | |
---|---|---|
членувано | гли·на·та | |
мн.ч. | гли·ни | |
членувано | гли·ни·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Лепкава и жилава пръст, която се използва в грънчарството, скулптурата и строителството.
Етимология
От старогр. γλία, γλίνη „льос“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|