глина

Български

глина ±

ед.ч.		гли·на
	членувано	гли·на·та
мн.ч.		гли·ни
	членувано	гли·ни·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Лепкава и жилава пръст, която се използва в грънчарството, скулптурата и строителството.

Етимология

От старогр. γλία, γλίνη „льос“.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: clay (en) испански: arcilla (es) италиански: argilla (it)

немски: der Lehm, der Ton (de) руски: глина (ru) френски: argile, glaise (fr) добавете превод на друг език тук [[]]

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}

Източници

1. глина в РБЕ на ИБЕ
2. глина в РБЕ на „Читанка“