глиган

От Уикиречник
Направо към навигацията Направо към търсенето

глиган (български)

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

  1. Мъжко диво прасе с изразени, стърчащи извън устата кучешки зъби.

Етимология

Производно от стр.-бълг. глъıгъ (кучешки зъб), от същия корен като коля. Родствено с руск. клык и от един и същ корен с полск. kieł, чеш. kel, срб.-хрв. каљак, словн. kȅl.

Фразеологични изрази

Превод

  • английски: hog, boar
  • арабски:
  • арменски:
  • африкаанс:
  • белоруски:
  • гръцки:
  • датски:
  • есперанто:
  • естонски:
  • иврит:
  • индонезийски:
  • ирландски:
  • исландски:
  • испански:
  • италиански:
  • китайски:
  • корейски:
  • латвийски:
  • латински: aper
  • литовски:
  • немски: Eber
  • норвежки:
  • персийски:
  • полски:
  • португалски:
  • румънски:
  • руски: кабан
  • словашки:
  • словенски:
  • сръбски:
  • тайландски:
  • турски: domuz
  • унгарски:
  • фински:
  • френски:
  • холандски:
  • хърватски:
  • чешки:
  • шведски:
  • японски:

Синоними

Сродни думи

Производни думи