глеч

Български

глеч ±

ед.ч.		глеч
	членувано	глеч·та
мн.ч.		гле·чи
	членувано	гле·чи·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 49

1. . Вещество за покриване на глинени изделия за предпазване и гладкост.

Етимология

Фразеологични изрази

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

глазура, блясък, гланц, емайл, политура, желе

Сродни думи

Производни думи