глезен

глезен (български)

глезен ±

ед.ч.		гле·зен
	непълен член	гле·зе·на
	пълен член	гле·зе·нът
мн.ч.		гле·зе·ни
	членувано	гле·зе·ни·те
бройна форма		гле·зе·на
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. анат: Става, образувана от двете разширени, изпъкнали кости в долния край на големия и малкия пищял.

Етимология

старобълг. глезнѣ /мн.ч./ (Гилф.), цслав. глезна от праслав. *glezna, *glezno, *gleznъ, първоначално прилагателно от *gleg^^h-n-, с недоизяснен произход.

Превод

английски: ankle (en) испански: tobillo (es) италиански: caviglia (it)

немски: der Knöchel (de) руски: лоды́жка (ru) френски: cheville (fr) добавете превод на друг език тук [[]]

глезен (български)

Причастие, неосновна форма

Oсновна форма

глезя