глагол

глагол (български)

глагол ±

ед.ч.		гла·гол
	непълен член	гла·го·ла
	пълен член	гла·го·лът
мн.ч.		гла·го·ли
	членувано	гла·го·ли·те
бройна форма		гла·го·ла
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

Дума, която указва извършване на действие или състояние.

Етимология

от сбг „глаголя“ = „говоря“

Фразеологични изрази

глаголно време

Превод

английски: verb арабски: [[]] арменски: բայ африкаанс: werkwoord белоруски: [[]] гръцки: ρήμα датски: udsagnsord, verbum есперанто: [[]] естонски: tegusõna, verb иврит: פֹּעַל индонезийски: [[]] ирландски: briathar исландски: [[]] испански: verbo италиански: verbo китайски: [[]] корейски: 동사 латвийски: darbības vārds, verbs латински: verbum литовски: veiksmažodis

немски: das Verb, das Tätigkeitswort норвежки: verb персийски: [[]] полски: czasownik португалски: verbo румънски: verb руски: глагол словашки: sloveso словенски: glagol сръбски: глагол тайландски: [[]] турски: eylem унгарски: ige фински: verbi френски: verbe холандски: werkwoord хърватски: [[]] чешки: sloveso шведски: verb японски: 動詞

Производни думи

глаголен