глагол

от Уикиречник
Направо към: навигация, търсене

Български

Изговор

Емблемата на Уикипедия Уикипедия разполага със статия на тема глагол.
Звук:  глагол    (помощ,  файл)
МФА: [ɡləˈɡɔl]
Сричкопренасяне: гла·гол
Латиница: glagól

Етимология

Произлиза от праслав. *golgolъ („глаголя“, „говоря“), от чийто език са произлязли: ст.-слав. глаголъ (гръц. ῥῆμα), рус. глагол (заета от църк.-слав., вместо от ст.-рус. *гологол), чеш. hlahol („звънене, бърборене“), hlaholit („звук“).

Съществително име, мъжки род (тип 7)

нечленувана форма (ед. ч.)
глагол

членувана форма (ед. ч.)
неп. опред. ч. глагола, пъл. опред. ч. глаголът

звателна форма (ед. ч.)
глаголе

нечленувана форма (мн. ч.)
глаголи

членувана форма (мн. ч.)
глаголите

бройна форма (мн. ч.)
глагола

[1] (грам.), (езикознан.) дума, която означава действие или състояние на лице или предмет.
Полузадрямала, слушаше как братчето ѝ с половин глас спрягаше латински глаголи.[1]
В английския език се употребяват правилни и неправилни глаголи. Веднъж научени, употребата им в изреченията става несъзнателна и лесна.
[2] (остар.) слово, реч.
Дни лишни нямам аз, та вместо светло слово, остало векове могъще, свеже ново, вместо глагола на безсмъртни мъдреци, да слушам църкане на някакви щурци...[2]

Хиперними

[1] слово, част на речта

Хипоними

[1] глагол от свършен вид, глагол от несвършен вид, преходен глагол, непреходен глагол, възвратен глагол

Производни думи

[1] глаголен

Сродни думи

Фразеологични изрази

[1] глаголно време, глагол за движение, глагол за състояние, залог на глагол.

Грешни изписвания

[1] глъгол

Преводи

Бележки и допълнителна информация

  1. „глагол“ в М. Грубешлиева. Пред прага. Изд. „Български писател“. 1955. с. 41.
  2. „глагол“ в К. Христов, Избрани стихотворения. 1903. с. 305.