главоч

главоч (български)

главоч ±

ед.ч.		гла·воч
	непълен член	гла·во·ча
	пълен член	гла·во·чът
мн.ч.		гла·во·чи
	членувано	гла·во·чи·те
бройна форма		гла·во·ча
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип

1. Глупав човек.
2. Вид риба.

Превод

английски: fool, simpleton арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: дондук, глупец, дурак словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

глупак, тъпак, малоумник, гламчо