гира
Облик
гира (български)
ед.ч. | ги·ра | |
---|---|---|
членувано | ги·ра·та | |
мн.ч. | ги·ри | |
членувано | ги·ри·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
тежко парче метал или др., обикновено с по-тънка дръжка между два дебели края, уред за трениране на мускулите чрез повтаряно вдигане
Етимология
Фразеологични изрази
Вдигам гири – (разг., жарг.) карам се, ядосвам се.
Превод
|
|