ген

Български

ген ±

ед.ч.		ген
	непълен член	ге·на
	пълен член	ге·нът
мн.ч.		ге·ни
	членувано	ге·ни·те
бройна форма		ге·на
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип

1.В биологията – елементарна единица на наследствеността. Единица за генетичен материал, отнасяща се до един хромозом, на който съответства един сегмент от двойната спирала на молекулата на ДНК.

Етимология

От немски Gen, от древногръцки γενεά (geneá, „поколение, произход“), от аористния инфинитив на γίγνομαι (gígnomai, „Аз възниквам“). Създадено от датския биолог Вилхелм Лудвиг Йохансен в немскоезична публикация, от последната сричка на "панген".

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: gene (en) испански: gene италиански: gene

немски: das Gen (de) руски: ген (ru) френски: gène добавете превод на друг език тук [[]]

Синоними

[[]]

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}