геврек
Облик
геврек (български)
ед.ч. | гев·рѐк | |
---|---|---|
непълен член | гев·ре·ка | |
пълен член | гев·ре·кът | |
мн.ч. | гев·ре·ци | |
членувано | гев·ре·ци·те | |
бройна форма | гев·ре·ка | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
- Сладка тестена закуска във вид на пръстен, често поръсвана със сусам.
Етимология
Заета от тур. gevrek „геврек“, букв. „хрупкав“, срв. староуйг. kevrek, узб. kuwrak, азерб. kövräk, хак. кибрек „крехък“. В бълг. съществува и друга успоредна форма ковриг, кофръг, ковлиг „малко кравайче, което раздават на коледари“, с производни ковриженец „коледар“, коврижалка „пръчка с гевречета, която носят коледарите“ (Силистренско), която е от прабълг. *kavrъk, съответстващо на тур. gevrek. Думата е заета от старобълг. *kovrigъ в старорус. коврига „цял хляб“ (Лаврент. лет.) и рум. covrig „симид, геврече“. Осет. ирон. къæбæр „кравай“, диг. губорæ „баничка със сирене“ и унг. kőrő „крехък“ са от прабълг. *kabrъk, без спирантизация.
Фразеологични изрази
- на геврека дупката
Превод
|
|