гаф
Облик
гаф (български)
| ед.ч. | гаф | |
|---|---|---|
| непълен член | га·фа | |
| пълен член | га·фът | |
| мн.ч. | га·фо·ве | |
| членувано | га·фо·ве·те | |
| бройна форма | га·фа | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
- Разг. Неуместна, нетактична постъпка; неволна грешка с последици.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|