ганьо
Облик
ганьо (български)
ед.ч. | га·ньо | |
---|---|---|
непълен член | га·ньо·то | |
пълен член | га·ньо·то | |
мн.ч. | га·ньов·ци | |
членувано | га·ньов·ци·те | |
бройна форма | — | |
звателна форма | га·ньо |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 40
- Разг. Пренебр. Прост, недодялан, хитър и недоверчив човек; дебелак, простак, ганьовец, байганьовец.
Етимология
От личното име „Бай Ганьо“ (по ранно изписване: Бай Ганю) на Алеко-Константиновия литературен герой. Самото име е съкратено на галено от Драган, което е със славянски произход, от българското прилагателно драг, от старобългарското прилагателно драгъ, от праславянското прилагателно *dorgъ.
Фразеологични изрази
Превод
|
|