гайка

Български

гайка ±

ед.ч.		гай·ка
	членувано	гай·ка·та
мн.ч.		гай·ки
	членувано	гай·ки·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Многостенна метална пластинка със спирално нарязан отвор в средата, с която се завинтва болт.
2. Малка халка от плат, кожа или под., в която се вкарва колан, копче.

Превод

английски: nut, female screw испански: tuerca италиански: dado

немски: die Mutter руски: гайка френски: écrou добавете превод на друг език тук [[]]