въртоп
Облик
въртоп (български)
ед.ч. | вър·топ | |
---|---|---|
непълен член | вър·то·па | |
пълен член | вър·то·път | |
мн.ч. | вър·то·пи | |
членувано | вър·то·пи·те | |
бройна форма | вър·то·па | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Етимология
старобълг. врътъпъ „пещера, градина“ (Клоц., Супр.). Стара двуосновна дума: *vьrt- „въртя“ + *ъp- „вода“, съответстващо на лит. upė „река“, латв. upe „река, ручей“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|