върл

Български

върл ± – словоформи и пренасяне:

ед. ч.	м. р.		върл
		непълен член	вър·лия
		пълен член	вър·ли·ят
	ж. р.		вър·ла
		членувано	вър·ла·та
	ср. р.		вър·ло
		членувано	вър·ло·то
мн. ч.			вър·ли
		членувано	вър·ли·те

Прилагателно име, тип 76

1. остър, стръмен
2. остър, яростен. Върл противник съм на нещо.

Синоними

• жесток, лют, разлютен, ожесточен, зъл, проклет, безжалостен, свиреп
• отявлен, упорит, настървен
• стръмен

Производни думи

върлина

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]