върл
Облик
върл (български)
ед. ч. | м. р. | върл | |
---|---|---|---|
непълен член | вър·лия | ||
пълен член | вър·ли·ят | ||
ж. р. | вър·ла | ||
членувано | вър·ла·та | ||
ср. р. | вър·ло | ||
членувано | вър·ло·то | ||
мн. ч. | вър·ли | ||
членувано | вър·ли·те |
Прилагателно име, тип 76
- остър, стръмен
- остър, яростен. Върл противник съм на нещо.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
- жесток, лют, разлютен, ожесточен, зъл, проклет, безжалостен, свиреп
- отявлен, упорит, настървен
- стръмен
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|