възпаление
Облик
възпаление (български)
ед.ч. | въз·па·ле·ние | |
---|---|---|
членувано | въз·па·ле·ни·е·то | |
мн.ч. | въз·па·ле·ния | |
членувано | въз·па·ле·ни·я·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 72
- Болестен процес, съпроводен с температура, подуване и зачервяване на засегнатия орган. [1]
Етимология
заемка от старобълг. възпаление.
Старобълг. > рус. воспаление (поради наличието на вос-).
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
- ↑ възпаление в РБЕ на ИБЕ