възлюблен
Облик
възлюблен (български)
| ед. ч. | м. р. | въз·люб·лен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | въз·люб·ле·ния | ||
| пълен член | въз·люб·ле·ни·ят | ||
| ж. р. | въз·люб·ле·на | ||
| членувано | въз·люб·ле·на·та | ||
| ср. р. | въз·люб·ле·но | ||
| членувано | въз·люб·ле·но·то | ||
| мн. ч. | въз·люб·ле·ни | ||
| членувано | въз·люб·ле·ни·те | ||
Прилагателно име, тип 76
- Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|