възглавница
Облик
възглавница (български)
ед.ч. | въз·г·лав·ни·ца | |
---|---|---|
членувано | въз·г·лав·ни·ца·та | |
мн.ч. | въз·г·лав·ни·ци | |
членувано | въз·г·лав·ни·ци·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Платнена торба, пълна с вълна, пух, дунапренови парчета и други, която служи за подложка на главата при спане.
- Съоръжение, машинна част и подобни, които служат за опора, подложка, легло и прочие.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними