вретено
Облик
вретено (български)
ед.ч. | вре·те·но | |
---|---|---|
членувано | вре·те·но·то | |
мн.ч. | вре·те·на | |
членувано | вре·те·на·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 54
Уред, с помощта на който се пресуква вълната и се получава изпредена нишка. Къса, заоблена дървена пръчка със заострени краища.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
вретенар, вретенарство, вретеновиден