воня
(пренасочване от вонящ)
воня (български)
| Сегашно време | во·ня |
|---|---|
| Мин. св. време | во·них |
| Мин. несв. време | во·нях |
| Повел. наклонение | во·ни |
| Мин. страд. причастие | во·нен |
| Мин. деят. св. причастие | во·нил |
| Мин. деят. несв. причастие | во·нял |
| Сегашно деят. причастие | во·нящ |
| Деепричастие | во·ней·ки |
| Всички форми | |
| [редактиране] | |
Глагол, тип 174, {{{ВИД}}}
(класификация — ?)
- Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Етимология
Образуван от воня, виж по-долу.
Фразеологични изрази
Синоними
смърдя, мириша, замирисвам, завонявам, развонявам се, размирисвам се, вмирисвам се, вонея
Превод
|
|
| ед.ч. | во·ня | |
|---|---|---|
| членувано | во·ня·та | |
| мн.ч. | во·ни | |
| членувано | во·ни·те | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 47
- Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Етимология
старобълг. вонıа „аромат“ (Cynp., Остром.) < *onia, съотносима със староинд. anas „духане“, aniti „диша“, старогр. ἄνεμος „вятър“, лат. animus „дух“, гот. us-anan „издъхвам“ < ИЕ *an-.
Фразеологични изрази
Превод
|