внушение

внушение (български)

внушение ±

ед.ч.		вну·ше·ние
	членувано	вну·ше·ни·е·то
мн.ч.		вну·ше·ния
	членувано	вну·ше·ни·я·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 72

Внушението е организирано въздействие върху отделен човек или група хора с цел да се възприемат некритично определени убеждения и форми на поведение.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• въздействие, влияние, натиск, вдъхновение, съвет, подстрекателство
• хипноза, самовнушение
• намек, подмятане, подхвърляне
• подсказване
• идея, предложение