внуша

внуша (български)

внуша

Сегашно време	вну·ша
Мин. св. време	вну·ших
Мин. несв. време	вну·шех
Повел. наклонение	вну·ши
Мин. страд. причастие	вну·шен
Мин. деят. св. причастие	вну·шил
Мин. деят. несв. причастие	вну·шел
Сегашно деят. причастие	вну·шещ
Деепричастие	вну·шей·ки
Всички форми
[редактиране]

Глагол, тип , свършен

(класификация — )

Етимология

старобълг. въноушити, въоушити ἐνωτίζεσθαι „слушам“ (Син. пс., Син. мол., Супр.). От *vъn- „в“ и ухо, калкира гр. ἐνωτίζω.

Превод

албански:  (sq) английски:  (en) арабски:  (ar) арменски:  (hy) африкаанс:  (af) баски:  (eu) белоруски:  (be) бретонски:  (br) виетнамски:  (vi) грузински:  (ka) гръцки:  (el) датски:  (da) есперанто:  (eo) естонски:  (et) иврит:  (he) индонезийски:  (id) интерлингва:  (ia) ирландски:  (ga) исландски:  (is) испански:  (es) италиански:  (it) каталонски:  (ca) китайски:  (zh) корейски:  (ko) корнийски:  (kw) латвийски:  (lv) латински:  (la) литовски:  (lt) люксембургски:  (lb) малайски:  (ms)

маори:  (mi) немски:  (de) норвежки:  (no) персийски:  (fa) полски:  (pl) португалски:  (pt) румънски:  (ro) руски:  (ru) самоански:  (sm) сингалски:  (si) словашки:  (sk) словенски:  (sl) сръбски:  (sr) тагалог:  (tl) тайландски:  (th) турски:  (tr) украински:  (uk) унгарски:  (hu) урду:  (ur) фински:  (fi) френски:  (fr) фрисийски:  (fy) хавайски:  (haw) хинди:  (hi) холандски:  (nl) хърватски:  (hr) чешки:  (cs) шведски:  (sv) шотландски:  (sco) японски:  (ja)