Шаблон:Словоформи/внуша

От Уикиречник
Направо към навигацията Направо към търсенето

Представени са всички форми на глагола внуша. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми[редактиране]

Изявително наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице вну·ша вну·шим
2 лице вну·шиш вну·ши·те
3 лице вну·ши вну·шат


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице вну·ших вну·ших·ме
2 лице вну·ши вну·ших·те
3 лице вну·ши вну·ши·ха


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице вну·шех вну·шех·ме
2 лице вну·ше·ше вну·шех·те
3 лице вну·ше·ше вну·ше·ха


Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице внушил съм внушила съм внушило съм внушили сме
2 лице внушил си внушила си внушило си внушили сте
3 лице внушил е внушила е внушило е внушили са


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях внушил бях внушила бях внушило бяхме внушили
2 лице беше внушил беше внушила беше внушило бяхте внушили
3 лице беше внушил беше внушила беше внушило бяха внушили


Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице ще внуша ще внушим
2 лице ще внушиш ще внушите
3 лице ще внуши ще внушат


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм внушил ще съм внушила ще съм внушило ще сме внушили
2 лице ще си внушил ще си внушила ще си внушило ще сте внушили
3 лице ще е внушил ще е внушила ще е внушило ще са внушили


Бъдеще време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице щях да внуша щяхме да внушим
2 лице щеше да внушиш щяхте да внушите
3 лице щеше да внуши щяха да внушат


Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм внушил щях да съм внушила щях да съм внушило щяхме да сме внушили
2 лице щеше да си внушил щеше да си внушила щеше да си внушило щяхте да сте внушили
3 лице щеше да е внушил щеше да е внушила щеше да е внушило щяха да са внушили


Преизказно наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице внушел съм внушела съм внушело съм внушели сме
2 лице внушел си внушела си внушело си внушели сте
3 лице внушел (е) внушела (е) внушело (е) внушели (са)


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице внушил съм внушила съм внушило съм внушили сме
2 лице внушил си внушила си внушило си внушили сте
3 лице внушил (е) внушила (е) внушило (е) внушили (са)


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм внушил била съм внушила било съм внушило били сме внушили
2 лице бил си внушил била си внушила било си внушило били сте внушили
3 лице бил (е) внушил била (е) внушила било (е) внушило били (са) внушили


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да внуша щяла съм да внуша щяло съм да внуша щели сме да внушим
2 лице щял си да внушиш щяла си да внушиш щяло си да внушиш щели сте да внушите
3 лице щял (е) да внуши щяла (е) да внуши щяло (е) да внуши щели (са) да внушат


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм внушил щяла съм да съм внушила щяло съм да съм внушило щели сме да сме внушили
2 лице щял си да си внушил щяла си да си внушила щяло си да си внушило щели сте да сте внушили
3 лице щял (е) да е внушил щяла (е) да е внушила щяло (е) да е внушило щели (са) да са внушили


Бъдеще време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих внушил бих внушила бих внушило бихме внушили
2 лице би внушил би внушила би внушило бихте внушили
3 лице би внушил би внушила би внушило биха внушили


Повелително наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
вну·ши вну·ше·те


Причастия (отглаголни прилагателни)[редактиране]

Минало страдателно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род вну·шен
непълен член вну·ше·ния
пълен член вну·ше·ни·ят
женски род вну·ше·на
членувано вну·ше·на·та
среден род вну·ше·но
членувано вну·ше·но·то
множествено число вну·ше·ни
членувано вну·ше·ни·те


Минало свършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род вну·шил
непълен член вну·ши·лия
пълен член вну·ши·ли·ят
женски род вну·ши·ла
членувано вну·ши·ла·та
среден род вну·ши·ло
членувано вну·ши·ло·то
множествено число вну·ши·ли
членувано вну·ши·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род вну·шел
непълен член вну·ше·лия
пълен член вну·ше·ли·ят
женски род вну·ше·ла
членувано вну·ше·ла·та
среден род вну·ше·ло
членувано вну·ше·ло·то
множествено число вну·ше·ли
членувано вну·ше·ли·те


Сегашно деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род вну·шещ
непълен член вну·ше·щия
пълен член вну·ше·щи·ят
женски род вну·ше·ща
членувано вну·ше·ща·та
среден род вну·ше·що
членувано вну·ше·що·то
множествено число вну·ше·щи
членувано вну·ше·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)[редактиране]

вну·шей·ки