ст.-бълг. вишнѥ, вишь βρυλλίον, θαλλοί „филизи“ (Йо. Клим.) Сближава се с някои германски наименования на черешата (ст.-в.-нем. wîhsila, ср.-в.-н. wîhsel „череша“), както и с наименования на имела и птичия клей (старогр. ἰξός, ἰξία „имел, плод на имел“, ἰξίνη „магарешки бодил, Atractylis gummifera“, лат. viscum „птичи клей“). Очевидно европейски културен термин от пред-ИЕ субстрат. Нгр. βύσσινο и тур. vişne (> кюрд. fišne) са от български.
