виря
Облик
виря (български)
Сегашно време | ви·ря |
---|---|
Мин. св. време | ви·рих |
Мин. несв. време | ви·рех |
Повел. наклонение | ви·ри |
Мин. страд. причастие | ви·рен |
Мин. деят. св. причастие | ви·рил |
Мин. деят. несв. причастие | ви·рел |
Сегашно деят. причастие | ви·рещ |
Деепричастие | ви·рей·ки |
Всички форми | |
[редактиране] |
Глагол, тип 173, несвършен
(класификация — ?)
- Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Етимология
цслав. увирити (очи). Среща се в сръбски вирити „подавам се, надничам“. Наследство от прабълг. език *viritī ~ старотюрк. ör-, тат. үр-, туркм. өөр- „издигам се“ ~ Монг. съответствия (*horaj): монг. орой „връх“ ~ Тунг.-мандж. съответствия (*pora-n): евенк. хорон, улчен. поро „връх“ < алт. *p`ṓre „връх“.
Фразеологични изрази
Синоними
издигам, изправям, навирям, понавирям, щръквам
Превод
|
|