вето

От Уикиречник
Jump to navigation Jump to search

вето (български)

Съществително нарицателно име, среден род, тип 54

  1. регламентирано право на противопоставяне или отлагане на дадено решение.

Етимология

Фразеологични изрази

Превод

  • английски: veto (en)
  • арабски: [[]]
  • арменски: [[]]
  • африкаанс: [[]]
  • белоруски: [[]]
  • гръцки: [[]]
  • датски: veto
  • есперанто: [[]]
  • естонски: veto
  • иврит: [[]]
  • индонезийски: [[]]
  • ирландски: [[]]
  • исландски: [[]]
  • испански: veto
  • италиански: [[]]
  • китайски: [[]]
  • корейски: [[]]
  • латвийски: [[]]
  • латински: veto
  • литовски: [[]]
  • немски: [[]]
  • нидерландски: veto
  • норвежки: veto
  • персийски: [[]]
  • полски: [[]]
  • португалски: [[]]
  • румънски: [[]]
  • руски: вето
  • словашки: [[]]
  • словенски: [[]]
  • сръбски: [[]]
  • тайландски: [[]]
  • турски: [[]]
  • унгарски: [[]]
  • фински: [[]]
  • френски: veto
  • хърватски: [[]]
  • чешки: [[]]
  • шведски: veto
  • японски: [[]]

Синоними

запрещение, несъгласие, забрана

Сродни думи

Производни думи