вето
Облик
вето (български)
ед.ч. | ве·то | |
---|---|---|
членувано | ве·то·то | |
мн.ч. | ве·та | |
членувано | ве·та·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 54
- регламентирано право на противопоставяне или отлагане на дадено решение.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
Синоними
запрещение, несъгласие, забрана