вентрилоквист
Облик
вентрилоквист (български)
ед.ч. | вен·т·ри·лок·вист | |
---|---|---|
непълен член | вен·т·ри·лок·вис·та | |
пълен член | вен·т·ри·лок·вис·тът | |
мн.ч. | вен·т·ри·лок·вис·ти | |
членувано | вен·т·ри·лок·вис·ти·те | |
бройна форма | вен·т·ри·лок·вис·та | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Лице, умеещо да говори, като не мърда, или мърда леко своите устни, което създава впечатление у наблюдателя, че звукът идва от корема му.
Често това са кукловоди, които имитират диалог между куклата и самия кукловод. Героят от романа "Човекът, който се смее" на Виктор Юго, Урсус, е вентрилоквист. На френски - ventriloque (ventre - корем)
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|