вариант

Български

вариант ±

ед.ч.		ва·ри·ант
	непълен член	ва·ри·ан·та
	пълен член	ва·ри·ан·тът
мн.ч.		ва·ри·ан·ти
	членувано	ва·ри·ан·ти·те
бройна форма		ва·ри·ан·та
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. възможност
   1. начин за изпълнение на една задача
   2. разновидност, подвид (абстрактно)
2. видоизменение, разлика

Етимология

лат. varians, antis; от variare „променям се“

Изглежда чуждицата (в основното значение 2., срв. варирам, варианта) постепенно се е изменила в българския (зн. 1.).

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: variant, version арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: variante, version италиански: variante, versione китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: die Variante, die Version норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: вариа́нт, ве́рсия словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: varyant унгарски: [[]] фински: [[]] френски: variante, version холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: variant, version японски: [[]]

Синоними

• вариация, разновидност, отклонение, видоизменение, промяна, изменение, нюанс, комбинация
• разлика, различие

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}