валидност
Облик
валидност (български)
ед.ч. | ва·лид·ност | |
---|---|---|
членувано | ва·лид·ност·та | |
мн.ч. | ва·лид·нос·ти | |
членувано | ва·лид·нос·ти·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип
- когато нещо важи, важимост, приложимост, когато е от значение, значимост, релевантност
- (юр.) действителност – употребява се в по-тесен смисъл:
- във времеви аспект - в сила, период през който се поражда действие. Валидност на документ за самоличност.
- с оглед формите на недействителност (обикн. за публични юр. актове) – съответствие с основните условия, за да поражда действие, т.е. липса на нищожност (но може да е налице унищожаемост, отменимост),
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|