бърдуче
Облик
бърдуче (български)
ед.ч. | бър·ду·че | |
---|---|---|
членувано | бър·ду·че·то | |
мн.ч. | бър·ду·че·та | |
членувано | бър·ду·че·та·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип
Етимология
умал. от бърдук.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
ед.ч. | бър·ду·че | |
---|---|---|
членувано | бър·ду·че·то | |
мн.ч. | бър·ду·че·та | |
членувано | бър·ду·че·та·та |
умал. от бърдук.
|
|