бълха

бълха (български)

бълха ±

ед.ч.		бъл·ха
	членувано	бъл·ха·та
мн.ч.		бъл·хи
	членувано	бъл·хи·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Малко , слаболетящо паразитно насекомо.

Етимология

бълг. бълха: лит. blusa: ст.в.нем. flōh: лат. pūlex: старогр. ψύλλα: ИЕ. *bhlus-eh₂ „бълха“

Превод

английски: flea арабски: [[]] (ar) арменски: [[]] (hy) африкаанс: [[]] (af) белоруски: [[]] (be) гръцки: ψύλλος (el) датски: loppe (da) есперанто: pulo (eo) естонски: kirp (et) иврит: [[]] (he) индонезийски: [[]] (id) ирландски: [[]] (ga) исландски: [[]] (is) испански: pulga (es) италиански: pulce (it) китайски: [[]] (zh) корейски: [[]] (ko) латвийски: blusa (lv) латински: pulex (la) литовски: blusa (lt)

немски: der Floh норвежки: loppe (no) персийски: [[]] (fa) полски: pchła (pl) португалски: [[]] (pt) румънски: purice (ro) руски: блоха (ru) словашки: blcha (sk) словенски:bolha (sl) сръбски: буха (sr) тайландски: [[]] (th) турски: pire (tr) унгарски: bolha (hu) фински: kirppu (fi) френски: puce ж. (fr) холандски: vlo (nl) хърватски: [[]] (hr) чешки: blcha (cs) шведски: loppa (sv) японски: 蚤 (のみ, nomi) (ja)