бъклица
Облик
бъклица (български)
ед.ч. | бък·ли·ца | |
---|---|---|
членувано | бък·ли·ца·та | |
мн.ч. | бък·ли·ци | |
членувано | бък·ли·ци·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип
Етимология
От бъкел + наст. -ica.
Фразеологични изрази
Превод
|
|